Адолфо Биой Касарес
| Адолфо Биой Касарес | |
 Адолфо Биой Касарес през 1968 | |
| Псевдоним | Онорио Бустос Домек (съвместно с Борхес) |
|---|---|
| Роден | 15 септември 1914 г. |
| Починал | 8 март 1999 г. Буенос Айрес, Аржентина |
| Професия | писател, журналист и преводач |
| Националност |  Аржентина |
| Известни творби | Изобретението на Морел (1941) |
| Награди | „Мигел де Сервантес“ |
| Съпруга | Силвина Окампо (1940 – 1993) |
| Деца | Марта Биой Окампо, Фабиан Биой |
| Уебсайт | |
| Адолфо Биой Касарес в Общомедия | |
Адолфо Биой Касарес (на испански: Adolfo Bioy Casares) е аржентински писател, журналист и преводач. Приятел на сънародника си Хорхе Луис Борхес и автор на „Изобретението на Морел“ – роман, смятан от мнозина за една от най-добрите фантастични творби.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Адолфо Биой Касарес е роден в Буенос Айрес и е потомък на успешния ирландски имигрант Патрик Линч. Написва първия си разказ („Ирис и Маргарита“) на 11-годишна възраст.
През 1932 г. Виктория Окампо го запознава с Борхес. Биой и Борхес често пишат заедно под псевдонима Онорио Бустос Домек. През 1940 г. Биой Касарес се жени за сестрата на Виктория – Силвия Окампо.
Сред наградите, присъдени на Биой са „Gran Premio de Honor“ на Аржентисното писателско общество (1975), френския Орден на почетния легион (1981), и наградата на името на Мигел де Сервантес (връчена през 1991 г. в Алкала де Енарес).
Адолфо Биой Касарес е погребан в гробището Ла Реколета в Буенос Айрес.
„Изобретението на Морел“
[редактиране | редактиране на кода]Най-известният роман на Биой Касарес е „Изобретението на Морел“. Повествованието разказва за мъж, избягал от правосъдието на остров, за който се смята, че е заразен с мистериозна смъртоносна болест. Опитвайки се да разбере защо всичко сякаш се повтаря, той осъзнава, че всички, които вижда там, са всъщност записи, направени със специална машина, изобретена от Морел. Машината може да записва не само триизмерни образи, но и гласове и аромати, като по този начин записите стават неразличими от реалността. Историята смесва реализъм, фентъзи, научна фантастика и хорър. Борхес написва пролог, в който определя историята като работа на „обосновано въображение“ и я свързва с творчеството на Хърбърт Уелс. Борхес и Октавио Пас описват романа като „съвършен“. Твърди се, че историята е вдъхновила „Миналата година в Мариенбад“ на Ален Рене[1], а също и че е повлияла сериала „Изгубени“.[2]
Преводи на български език
[редактиране | редактиране на кода]- Адолфо Биой Касарес „Изобретението на Морел “, София: Рива, 2009, ISBN 978-954-320-242-3, (прев. Анна Златкова)
- Онорио Бустос Домек (Борхес и Биой Касарес) „Шест задачи за дон Исидоро Пароди“, прев. Анна Златкова, 2014
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thomas Beltzer, Last Year at Marienbad: An Intertextual Meditation; филмът е по идея и сценарий на Ален Роб-Грийе, който бил чел книгата, за разлика от Ален Рене, вж. Benayoun R., Alain Resnais: arpenteur de l'imaginaire, Paris: Ramsay, 2008. p.98
- ↑ В 1967 г. по френската телевизия е излъчен L'invention de Morel и през 1974 Емидио Греко(E. Greco) снима филма L'Invenzione di Morel
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „В памет на Паулина“ (разказ) сб. Латиноамериканска фантастика, Пловдив: Хр. Г. Данов 1979, прев. Анна Златкова
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adolfo Bioy Casares в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
